бавно мажа с четка

електричество по косата си ...

... не помня изначалния й цвят.

всеки корен вече има своя гама,

объркан от непоследователността,

алогичността

и непостоянството

на страстите ми.

 

кошутените ми очи напяват невинност

единствено две минути след баня.

след това ги потапям в чернилката на

куртизански очни линии,

червила, наситени като устните на гейша

и спирала, дето баш по курвенски намираш натрошена по бузите ти на следващата сутрин.

нека замажем лъчезарните лунички с фон дьо тен

и изпишем с молив сърдитите вежди.

 

оцветените ми очи напяват сивота.

топлото им мляко-с-какао кафяво изстудява до проскърцване на ледчетата му.

гримът не се трие на лягане.

гримът не се трие след събуждане.

гримът никога не се сваля.

освен за 15-те минути в банята,

когато горчиво плачеш под душа

ИМЕННО задето си останал без грим.

и вече свали ли се гримът ...

... там няма нищо.

 

какво е същност ?

къде е тя ?

 застреляна от истинността на водата ...

... проправя си път между босите ми крака

и тръгва на пътешествие из дебрите на канализацията.

 

майната й ! 

една същност повече, една по - малко.

след точно две минути с боичките си ще си нарисувам нова на лицето.

 

а вътре е кухо като 

неосъществен порив

да раздаваш.

а вътре е сухо като

в елинпелиновската

"напаст божия".

а вътре вече не е вътре,

вече всичко е навън,

а като навън няма нищо,

а като навън е единствено парад на фалша на грима,

то КАКВО какво КАКВО КАКВО по дяволите ни остана тук ?

 

истината -

- аз не познавам това момиче, което се взира в мен през огледалото.