вторник, 22 януари 2013 г.

безсмислие.

ах, как ти завиждам, град !
дъждът те взима в прегръдките си и ти тъй сладко заспиваш.

хиляди сърца бият в бетонените ти гърди,
хиляди хиляди неспокойни сърца,
хиляди хиляди ранени сърца,
хиляди хиляди тръпнещи сърца,
хиляди хиляди юмручета любов.

а моето се е свило на точица.
точица от ония, дето красят краищата на изречения.
изречения от ония, дето те държат буден в три сутринта.

три без 15 е и тук сме само аз и ти, град.
и твоята вечерна рокля - дъждът.
много ми се ще да я пробвам за момент -
току виж ми измила греховете. ха.

аз
и ти, град,
и безсмислието.

аз пътувам, нарамила своята раница.
аз пътувам и виждам неща.
и те за момент ми спират дъха.
а после моментът вече го няма.

аз говоря, се смея и пея
с други хора. и на мига си имам само тях.
и на мига съм само тяхна.
а после мигът вече го няма.

аз тъгувам, тъгувам, тъгувам.
и така е дни наред и седмици и години и болката е от вляво на гърдите до върха на пръстите ми, дето преди са били вкопчени в най - красивото, а сега най - красивото го няма и изведнъж друга красота ги сепва и ги опарва, аз не искам тази красота, върнете ми старата, тази красота е нова, тази красота ме плаши, тази красота също ще изчезне като предишната, а аз съм уморена, божегосподиколкоуморена от кръговрата на красивото.
болката пулсира, разяжда, задавя. хваща своята кама и ме разрязва на две половини, после пак ме съшива и ми се смее на грозните белези. шибана некадърна болка. грозна озлобена болка. остро саркастична цинична вулгарна болка. болка, дето ми е завинаги.

и изведнъж.
изведнъж.
из
вед
нъж.
е друг ден, мястото е друго и аз съм друга и хората са други.
за да не забравя ... от време на време ще преглеждам по някоя снимка, стих, писмо и песен.
но всичко се преживява.
и всичко е еднакво.
и белезите сами решаваме да оставим, за да се престорим на хора.
да се престорим, че уж май много чувстваме.
и уж май много сме обичали.

а няма смисъл да се лъжем,
че каквото и да било тук
би имало смисъл
за повече от няколко секунди.

многомисещеданеспирамдаоткривамсвоякратъксмисълвтеб.
моля.

Няма коментари: