запечатано с целувка

главата ми бучи от леките подскокливи движения на таксито по жълтите павета.
свила съм се на задната седалка като малко бездомно котенце, имало късмета да познае щастието на топлината на нещо - като - дом и поглъщам софия на разсъмване. софия с тишините й, софия с меката бледо розова светлина, софия, пълна с таксита и момичета, които се разхождат боси, а в ръцете им 12 - сантиметрови токове трепетно се поклащат.
не мога да повярвам, че не си в таксито с мен. кълна се, че ръцете ти са останали върху талията ми. кълна се, че тежестта на тялото ти е отчетливо премерена от всеки мой атом. кълна се, че една от извивките ти е останала между брадичката и рамото ми. забравил си да си вземеш присъствието си и аз трескаво се опитвам да го изтреперя и изтръскам от себе си. леко отварям прозореца на таксито, казвам си наум две - три заклинания за прогонване на духове, посъбуждам се от ледните иглички на сутрешния въздух, след което вдигам стъклото и вдигам гордо брадичка ...
но ти пак си тук.
и пръстите ти пак барабанят по непокритата от роклята ми част на гърба. а вратът ми пулсира от неволните конвулсивни охапвания, с които ме дари в малките часове на нощта.
очите ми все още сълзят. нищо че измиха пода на цялата ти баня, докато се бях притиснала с всички сили във вратата, докато голите ми крака рисуваха кръгове по плочките и се правеха, че не забелязват, че цялата останала част от тялото ми умира.
мислите ми са лепкави. слепват се всичките в гърлото ми и не мога да дишам от тях. както не можех да дишам от силата, с която ме притискаше до себе си и се опитвахме да си кажем сбогом. само дето никой не го казваше. само дето никой не го каза. само дето очертанията ти в тъмното завинаги като на индиго прекопирани ще сръчкват съзнанието ми. и как не ме гледаш когато най - силно ми се ще да ме гледаш.
да бъдеш сам има своите както положителни, така и отрицателни черти.
да бъдеш във връзка има както своите положителни, така и своите отрицателни черти.
да си в умираща връзка обаче е най - болезненото малко погребение на психика и емоции, на което би могъл да присъстваш. и в този процес няма нищо красиво, повярвай ми. има само едно вечно объркване, едно вечно мълчание и едно вечно избягване на погледите.
погледите, дето преди се пиеха един друг. сблъскваха. сливаха. отправяха си покани и предизвикателства.
сега в тъмното виждам само клепачите ти. и просто ей така те придърпвам към себе си и силно се притискам, за да може после в таксито и в предстоящата самотност да я чувствам тази топлина и да го усещам тоя натиск върху бедрата си, край раменете си, в дланите си, преплетени в краката ми, оплетени в косите ми ...