четвъртък, 4 октомври 2012 г.

A M A N T E

като да разрязваш с писък
оргазъм, който
принадлежи на друг човек.

спри да въздишаш,
бавно прокарвайки ръце по гръб,
изрисуван с нокти -
дебели бразди от страст -
о с к в е р н я в а ш
ложето на любовта
в чуждия квартал,
на чуждото легло,
възглавницата не мирише на теб,
този гръб не мирише на теб,
врата, ръцете - напоени с чужд дъх.
 
по дяволите колко е грозно
да пращаш една чужда любов по дяволите
просто защото го можеш .
 
докато теб те гъделичкат лепкави от грях октоподи в долната част на корема,
някой някъде там ВЯРВА
на някого някъде тук, който ПУЛСИРА
в ритъма на паяжини лъжи.

вярвай, глупчо, вярвай ...
... че нещо откраднато може в последствие да наречеш свое

 
какво всъщност е мое ?
остатъчният вкус от теб
по небцето ми ми пречи
да прозра ...
къде приключва моята вселена,
за да даде път на твоята ?
 
когато нейното е на галактики разстояние
дали паралелната вселена, която сме си построили, ще се излъже на една погрешна прошка ?


аз не мога да знам .
мятам на гръб
една торба, преливаща от тайните ти усмивки.

като да вървиш, редом до някого,
на светлинни години успоредни пътища един от друг,
но опакото на дланите ви 
да залъгва физиката
с по някое друго "случайно" докосване -
т о к о в  у д а р 
,
дано препарира желанието ни
да рушим.

Няма коментари: